напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



В едно


(Безсилно)

 

Толкова далече — но може да е много близо,

когато

всякакви спирали и

сближаващи извивки

услужливо

са измислени —

подобно розите над пейката във парка през дъждовния следобед

за които не успяхме да напишем

стих

или не можехме

разбира се

за най-обикновени рози

е трудно да се пише.

Тревата диша

чувам я от шестия етаж във три часа след полунощ

защо ще се обадя да те питам

не си заспал все още

на пръсти до ръба на чашата

видя ли образа ми

алкохолно отразен

не вярваш във крилати феи —

разбира се,

пределно ясно всичко е тогава —

и аз крила изобщо нямам.

никога съм нямала.

 

А исках този стих да е за арката от рози.

 

Едва-едва разрошени, културни и красиви.

След час-два начертан в небето коловоз

ще ми припомни стръкчето пелин

тревите цъфнали

и паяжините, изплували заради мъглата сутрин

и онзи дъх

на утро

утро

утро

утро...

тревата диша, нощем най-дълбоко диша

от моето безсилие, че и с последния си дъх

дори

и розите и теб и утрото

в едно

не мога да опиша...

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух