напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Без-Време


Не останаха почти занаятчии

в този Град, средновековен твърде.

Егери, апаши и ханджии

искат дамите си едрогърди.

Пак храна, оказа се, ще има.

Но тревяса с театрите площадът.

Спрял часовник - механикът замина-

зимата протака безпощадно.

Пак ще се запролети земята,

ала ще и трябва много време:

ще я стопанисват вносни братя,

всички тукашни като измреме.

Идат нощи пролетни и черни:

за любов, и смърт, и безизкусност.

Иде ми да стегна каравела,

още глътка бъдеще

да вкуся...

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух