напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



И рече великанът


И рече великанът: твоят дъх

не може да обръща ветровете.

Ти няма да преместиш никой връх

и стъпките ти друг не ще усети.

А ситите растения встрани

опитваха се двамата да видят.

И рече великанът: остани.

Бездруго няма как да си отидеш.

 

На края на скалистата земя

бе огънят безсилен и ненужен,

а стигналите тази светлина

на изворите свои бяха чужди.

И рече великанът: ти дойде

за моите богатства като просяк.

И затова тълпите като теб

усърдно губят жалките си кости.

 

Той бе красив, бе сигурно велик

и с пъстри дрехи по месата тлъсти.

А другият се вкорени - без вик,

без гняв и сила в сгърчените пръсти.

Изливаше се тежката вода,

за да възвърне сякаш обелиска.

И рече великанът: ти разбра.

Да ти помогна мога, но не искам.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух