напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Христофор


Бряг в лазурната вода, сълзи, скрити в светлината.

Тук съм търсил любовта, и успеха, и ... белята.

Сиви, кърпени платна, след пирати, бунт и бури.

И солената вода Жилото попи, отбрули.

 

Връщам се. И знам добре материкът нов къде е.

Ще ми кръстят градове, и вертепи, и музеи.

Ще потеглят - милион - за съкровища, подправки,

за картофи, махагон, роби и червени мравки.

И монархът вцепенен "Губернаторе!" ще каже -

кой ще помни в тоя ден как въжето щях да смажа?

Инквизиторът - мълчи. Пресен враг, ала - до края.

Еретичните очи зад Предела са летяли!

Ще посегна с груба длан над ръкави от дантела:

зло, добро - дробих си сам, с никого не го споделям!!

Ще обръгна на гуляи, на дуели, на интриги.

Нощем в мраморните стаи ереси ще сея в книги.

Ех, за други ще е дом Другата земя оттатък.

Дълго ще живея, но за това ще ми е кратко.

 

Още нещо: след лета, в преминаваща карета -

срещали сме се... Е, да, но не искам да се сетя.

Хляб на дневника лежи, звучно в зрялото сърце е.

Тук съм - и не ми тежи, че на този бряг живея.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух