напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Мирът


И…мирът, като мен, прави стъпка,

та да грейне, досущ като нов.

Аз - разпуках отровната пъпка

с виртуалната моя любов.

А край мен сред неонови джунгли

падат изверги в танца свиреп.

Как за мен си се сетил, Маугли?

Кой ловува сега и за теб?

Зла воня, и мочурът ни бляска

без размер, като ум извратен.

А надеждата, в семпла препаска,

дяволито поглежда към мен.

Поразен от човешките хватки,

не забравяй за зверския нюх.

Бе… мирът ти одран - но за кратко.

Като бурен е живият дух.

В плодна тиня нагазил до кръста,

като дойде сезон, ще роди.

И си прав, че е дяволски мръсно.

И е право, ръмжейки: рррасти.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух