напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Днес


Вече мога да се видя цял, да загубя хора и монети.

Плочица лъчисто-блед кристал в загрубелите ми длани свети,

сенки в черешовите звезди - облаци дълбаят светлореда.

Нито по-богат съм от преди, нито нощното небе - по-бедно.

 

Вече мога сам да зараста - като бор, като небе след залез.

Повеят на бързата вода притъпява крехката ми жалост,

като трубадур държа в ръка струнен звън, ала и нож под плаща.

Вече мога да се нарека с името, което ме обхваща.

 

Вече аз съм онова длето, врязващо ме върху Кехлибара.

Ще извайвам - ще се чупя, щом силата си в мрачна твърд ударя,

ще звуча, докато песента в устните, в сърцето ми се вдига.

Плочица кристална бистрота в мен ще бъде, докъдето стигна.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух