напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Страх от тъмнината


Щом мина ден и сенките растат, добиват плът -

и сила - всеки ли заспа?

Безгрижни сме и светлините се гасят,

а в мрака е опасността.

Вън зли демони търсят смърт, но аз съм мъж

и бях мъж в други времена.

Светът е стар и съм се раждал неведнъж

и съм те срещал неведнъж

и те познавам, тъмнина.

Бе ера зла, ала без милост и сега

е с победените врагът.

Нощувам тук и влезе ли в нощта ми враг,

ще спре във мрака нечий път.

 

Щом падне мрак, щом падне мрак,

съжители, дочуйте моя глас.

Щом падне мрак, щом падне мрак,

бих бил глупак, ако умирах само аз.

 

Бряг

на хоризонта тлеещ, как

и там да оцелеем,

кой ще ни закриля там? Път

погубва чужденците, смърт

за всеки любопитен,

всеки пада, щом е сам. Вик

сганта опасна вдига, миг

и не оставят никой, жал

напразна ни гори. Ти,

от грозотата бесен, спри,

човеко, овладей се, вал

за мрака намери. Страст

пространството залива, хаос

хоризонта срива с бяс -

но негодува всеки тук. Ум

обаче е и сила, утре

и брега ще стигнем, утре

ще мълчиш, камбанен звук.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух