напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Срещу мрака


Бавно се прегърбвам срещу мрака,

духащ по лицето ми отново.

Песента ми може да почака,

ала тишината е отрова.

Ослепявал съм от много слънце,

без да видя залезът какво е.

В утро път пред друг ще се опъне,

а съм шило в нощните джобове.

И вкусът на сила продължава,

ветровете брулят ме студени.

Песента си аз не оправдавам,

мракът се прегърбва срещу мене.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух