напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Приятелю, пак


Немотивиран копнеж по лунна полунощ

натрапчиво и скрито от другите в мен е.

Като сова се вслушвам в околното зло

и живота, и храната си даже променям.

Светлинки трепкат тихо и тихо прорастват треви,

тихи хора несмели, придойде ли вятър, прохождат.

Зверове и човеци, извън всякаква алегория,

предизвикват в гласа ми оня, дръзкия вик,

който разума и летежа ми гложди.

Ще кълнат люти старци и девойки ще се дивят,

че в сатаната не вярвам, боговете високи не заговарям.

Не живеят край нашите кладенци-затова.

Хората търсят хора, добитъкът търси стопани.

Насън все тъй ще диря от живовляк щит

срещу страха и слабостта и старостта ни.

Земята сякаш в очакване лежи

и аз също ще и помогна да стане.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух