напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Хазарти


Защо стоя стъписан на черно-бели плочки?

Щом зарове сами сме, не знаем своите точки...

И хвърляме се смело и във вражда, и в обич,

самите невидели какви ще се заложим.

Ва-банк или наслука, но с резултат все този:

забравили сме себе си сред всичките залози...

Пак местим се в гамбита - коне, царици, пешки

- без свое отражение във поглед друг човешки.

Оправяме прически пред плоскости неживи

и мислим: ех, и днеска донейде сме щастливи!..

Пред ритъма хазартен на бяло-черно-бяло

със цвете, пламък, рана да се изправим трябва...

И ни очаква чудо: без записче за среща

през погледа на другия за нас да видим нещо!

 

До зъби пак готов съм... И сепнат се събудих.

Ще бъдеш само спомен при този ход към утре!

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух