напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Нещо като Трите прасенца


С думите си - малки пъстри тухлички-

себе си във свят прекрасен взиждаме.

И, на скрито вътре, ни е хубаво,

нищо зад стените че

не виждаме.

 

Там от зли принцеси змейчета спасяваме,

пием чай със принцове и юпита.

И така, да чуем не успяваме,

топла длан отвън

като почука.

 

Някой Външен ако пък нахлуе -

втурваме се жадно - да го мразим,

слепи, че целувка той жадува,

затова разтапя

саркофази.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух