напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Архимедова сила


Дълбочината тихо в мен запрати

подводен знак от потопена древност -

легенди и предмети непознати

от брегове за робство и надежда.

И ме улучи. Някак си усети,

че бронята ми тук е втърде слаба.

Спокойствие се утаи в ръцете,

жадували да си заслужат хляба,

и се стремях без щурма на вълните

да разбера и мълнии, и хора.

Познаването търси дълбините.

А бурите са винаги отгоре.

 

Дъската ми е грапава и тежка,

треските й пропуснах да издялам

и брули рязко в мене всяка грешка -

нали не плащам себе си със заем -

и дързостта ми твърде неумело

задържа ме над мидите студени -

морето не за ладия прие ме...

Повърхността обаче е под мене.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух