напред назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Чакам


Нещо нетрайно реши да са ръждиви листата,

в спомен за силни лъчи слънцето тихо се мята.

 

Есен. А може би - не? Всичко бе толкова късо.

Ярост за бесни коне цветната пролет разкъса;

в чужди и летни игри зрееше зърното скрито;

мътен порой повали неповаленото жито;

хлабава днес тетива пак се опитва да пее.

 

Есен. Какво от това? Слънцето пак ще узрее.

 


напред горе назад Обратно към: [Скални дни][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух