напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Тук зимен блик...


Тук зимен блик

и вихрен сняг ме „улеснява“,

засипва нечии следи.

Сега съм сам и в бяла хлад вика си давя:

нима тъй сам съм бил

        преди, когато мислех, че разбират?

 

До монотонност ми подават на съдбата

неугасената главня.

Повярвах даже и в страха от сатаната,

обаче няма Сатана!

 

И няма да го оправдая, да спра пред тази мнима власт -

сляп си, рай - калта под мен е също част от дъгата,

от дъгата!

 

Ала приятелите имат земно право

с кого ще тръгнат да решат.

Сега съм сам, ала небето оцелява

и да е облачен денят!

Сега съм сам, но болката не побеждава,

не прекратява моя път.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух