напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Падна моята монета...


Падна моята монета.

Вдигнах я.

Прибрах я в джоба.

Скоро няма да се сетя

за шега или за обич.

 

Слисах се.

Не беше хитро.

Всеки див е, както иска.

Няма скоро да разчитам,

че не са звездите ниско.

 

Пръски болка.

Ще попие.

Под земята ще е тъмно.

И остана да открия

как повторно да покълна.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух