напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Превръщане


Станал съм на орех.

И очаквам чукове.

Катерици гладни, досега невиждани.

Ядката отвътре е, а отвън - черупката,

и не помня вече нещо друго има ли.

 

Станал съм на таралеж изпод диви ябълки,

от плода им пазя се, на змиите хвърлям се.

Ежа се на милата, а усмихнат малко съм,

и като в гората нося се по пътя си.

 

Станал съм на мечка, вечно тежко стъпваща,

спяща цяла зима, за пчели безчувствена.

В пещерата, тъмната, в родната си къща съм

и, ловецо, пушката не е преимущество.

 

Станал съм на ястреб над главите, овчите,

мерят се очите ми и са свити ноктите.

Към високите скали не намерих просека,

но не исках чак така да се впия в облака

 

Виж, не станах вятър, а това влечеше ме.

Може да успея, да поправя грешките.

Реченото - сторено, питото - платено е.

Станал съм човек, обаче без човешкото.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух