напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



E, не срещнах...


Е, не срещнах възмутения бог,

нито любезния дявол.

Сключих с дъха си загубен облог,

на чудо съм се надявал.

И ще се взират директори

в следите ми непокорни.

Празни ще бъдат ръцете ни,

когато

си

спомниш:

времето свърши.

 

Е, късметът ми излезе ли кратък,

ще се досетя и сам.

С кой ще бъдеш оттогава нататък...

не искам да знам.

Ала попитам ли в бъркотията

с думи непроизнесени:

ти ли си моята бяла лилия,

която

вярваше

в мене –

времето свърши.

 

Аз щом тръгна.

Ти щом тръгнеш.

Пак ще вървим ли един до друг?

"Добре" ще казваме, добре ще бъдем и

ще бъдем искрени, ще бъдем смислени,

ще се събличаме, ще се развличаме, ще се обичаме,

но всеки

с някой

 

чужд.

 

И ще се срещнем, разбира се,

но помежду си, не с трепета -

истина станал е изразът,

който не ще потретя.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух