напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Отгоре през клоните тлее...


Отгоре през клоните тлее

неясна Височината.

Протягам филизи в нея

и от реда се отмятам.

Облаци, песни, ножове

наоколо ми играят.

Собствените ни кожи

си лягат в другата стая.

Сега безсловесен диря

сред синевата здрав корен.

Бездруго красноречивите

сами със себе си спорят.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух