напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Жив дявол


Най съм беден откъм свободата...

Но за това се мълчи.

Нощем парят искрите звездни.

В шемет, нащрек, нощта е богата

и с душа на вълчица.

Може и вътре при мен да влезне.

 

Примитивно, архаично звучи – аз съм мъж.

С това се почва.

Ако е вярно.

С една - внезапно - останала връв

пропастта си прескоча,

пристъпвам, и примка суча, и мамя.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух