напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Песничка за Нищо, но от Сърце


За всичко истински ценно плащаш скъпо - или оставаш бедняк за цял живот.

 

Аз предложих Й своята празна глава.

Тя прие я. Подаръци дребни

са от тия галантни и мили неща,

за приятелство всяко потребни.

 

Аз предложиш Й своята звучна душа –

само Тя да отеква из нея.

Беше куха, еклива и дървена тя,

но – да плаши врабците – прие я.

 

Аз предложих Й своето сляпо сърце.

Тя помисли за миг, но – прие го.

Беше нищо, но – в Нейните ловки ръце –

все пак имаше ползичка в него.

 

Аз съм въздух в следобеда слънчев сега.

Да си кажем ли сбогом, Любезна?

Разплатих се докрай – засега – с любовта,

и – богат като княз – ще изчезна.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух