напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Размръзване


Дърветата заспаха.

И аз ще я забравя.

И нов ще съм напролет сред нежни цветове.

Но като кръг годишен в сърцевината бяла

ще се чернее сърпът, от Чувства прогорен.

По зимната партина Сребристата Вълчица

ще тича по следата на новата Луна.

Човекът е Дърво, нестанало на Птица.

Политащото Слънце - узряла Тъмнина.

Земята ще описва безбройни Кръговрати,

а хората - с Достойнство! - на място ще стоят.

Сега сме млади Хищници. Сега сме Семената

на новата Лиана над бездната в Смъртта.

Възможности в букети ще ни поднасят Дните,

докато се закичваме суетно с по Една.

Ако не се прекършим. Ако сме По-добрите.

Е, може пък да вникнем в Зелената страна.

Сега прозрачен лед е безчувствената броня

на жадния Живот, свиреп и уязвим.

Когато се размръзваш, е винаги агония,

надвита от куража да се Разпролетим.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух