напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Чести реплики на доверие


Вбесен, но иначе до-оста щастлив,

подсвирквам си, усмихнат вървя,

приветствам с поглед жестоко сънлив

неща, които не ще потвърдя: здравей,

здравей

здравей

канарите

ако рухват, В тях не вярвам!! щом извикам,

щом корубите избухват – значи вътре няма никой:

на кого да се ядосам,

от кого добро да прося?

 

Незнайно как, незнайно защо,

се чувствам локва с небесна вода,

избистрям се единствено щом

не хвърлят думи, а ме поздравят: здравей,

здравей

здравей

да не смеят

в мен да стъпят, щом самите те са празни,

щом душите си не къпят, ами хрупат водорасли,

и напусто се обръщат –

дават ми, каквото връщам.

 

Пластично тътне жестокият зов,

обаче не, не съм обуздан –

брегът от страх и грозна любов

не ще възпре един океан: здравей,

здравей,

здравей.

 

Здравей ти, друже, щом виждаш и зад

очите с цвят на силно кафе.

Не искаш ли охлюви в теб да пасат,

отеква дори и в ума ни: здравей!

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух