напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Обучение


Напразно, жено, наруга така човека.

 

Логично бе и с тебе да се случи.

След всички булеварди и след всички преки

изглежда не успя да се научиш:

 

щом удариш пръв - то не е победа

жадните за кръв - любопитни гледат

и

към

теб.

 

Небрежно крачим по небрежни тротоари,

и – да! – жирафът е висок, а мулетата ритат,

и в зоопарк от думи, които се повтарят,

небрежно мислим: няма да ме видят,

 

като хвърля кал - няма да се върне

бой от мен е ял - но ще ме прегърне

ей

се-

га

 

а усещам докато говоря зад гърба ми промъква се някой

все надявам се нещо да сторя очевидното без да очаквам

но това е закономерност щом се справям добре с лабиринти

точно аз трябва път да намеря несхватливите ми роднини

без да видят че също са части от безкрайна лъчиста азбука

сътворяват взаимно нещастие ненаучени още на друго.

 

Напразно, чичо, си такъв добър оратор,

но обяснимо ясновидски се оглеждаш.

Щом някому подготвяш „изненада!“,

във времето пред теб какво усещаш?

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух