напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



За Теб


на В. С.

 

От небето се лющи оловният мрак,

като мъртва дървесна кора.

Аз, курдисан, прекрачвам студения праг,

и без Тебе, по риска вървя.

Да, вървя по конец – а конецът хрущи,

и усмивката в полет се смръзва.

А не ми е така, щом до мене си Ти,

и ми стане ливадно и слънчево...

Как в сърцето-дърво да стая топлина,

щом бленува пари режисьорът?

От неделя е шарен с афиши Градът,

и се трупат на касата... хора...

...Не видя Карабас... Меря поглед и жест –

все едно, че конецът е опнат.

Моля, само за миг зад кулисите влез,

та да пламна; за миг – да Те стопля.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух