напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Скоро в тревното небе


Скоро в тревното небе

ще затрополят кервани.

Няма да

            гнездя

                      до теб.

Ще отминеш.

Ще останеш.

Ще се промениш – делфин,

с път, към сушата отрязан

без недвижими земи,

актове нотариални.

Сред талазите ще спиш,

в сън, с хуманоиди често,

пак и пак ще се мениш,

и ще се усмихваш, сестро.

Сред коралови гори

радвай им се ненаситна –

свободата не боли,

изненадата подтиква.

Аз в горчивата земя

рудник сух ще прокопавам:

Гилдията над Съня

денем олицетворявам.

Роза-вятър ще трепти,

риби и звезди ще вгражда

в кръвно сродните следи

на различната ни жажда.

Днес се взират жадно в мен,

да ме притежават вземат –

ясен съм им – като ден...

Да пресъхна ли е време?!??

В дълбината на съня

бисерите - Утре вадя.

Стрък трева, не си сама.

Всяка близост е награда.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух