напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Лебедова песничка за добро утро


Този ден е хубав, но странен,

и е подправен с две щипки тъга.

Как пък трябваше тъй да стане?

Даже вече не знам, а сега...

Аз те обичам... Не си забелязала?

Ами не съм ти го казвал, действително.

Търсех пролука в дневните паузи,

за да направя една крачка истинска.

Търсех достатъчно алено цвете,

залез с поне хиляда оттенъка,

бистра вода и безгрижия летни...

за да са дар по-достоен за тебе...

Думи, нечувани никога, вплитах –

без да подхождат за тебе достатъчно.

И се залисвах, и дните отлитаха –

стига. Измъчих те с хладост, ужасно.

Салют, сеньора! Прости... ако искаш...

Знаех, не е то за мене залък.

Мога сега да добавя единствено

нещо, което е толкова малко...

Зная какво този ден е странно

и откъде се просмуква тъга.

Ще стане, каквото трябва да стане, но

аз те обичам, тук и сега.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух