напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Август


Проникваме с упорство през тъканта дъждовна

и като живи капките по кожата се стичат.

Скрили са се хората, а защо - не помня,

и шляпам до момичето, което... не обичам.

 

Искаме си още свободата, смешната,

греят фондове валутни и петрол вали.

Тъжно е, обаче те всички са обречени.

Обречени и ние сме.

Нали?

 

Хайде пак да викаме: Олеле, оскъдица!,

та на гласовете си да се наслаждаваме.

Ще ми се да проверя сити ли са вълците

и не се усмихва тя, но ме изумява.

 

Угари орахме, майсторяхме гвоздеи,

скривахме надеждата зад тъкачен стан,

за да притежаваме днес и недоволството,

и едно предчувствие: няма да се дам.

 

Ей, не съм избирал на мехури лятото,

зимата овълчена... цветна - пролетта!

Камъче намеря ли, значи тъй е станало,

ако ме открие, ще остане тя.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух