напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Неолита


Мислим в древната гора...

Тя при огън топло чака,

аз към него с гръб стоя,

срещу саблезъба в мрака.

 

Тичам след мамут, но знам -

огънят не ще изгасне.

Тя го... храни у дома

с нейните ръце прекрасни.

 

Ами примитивно - да...

много има до текстила.

Още нямам и слова

да я кръстя: Моя Мила...

 

Чиста капка дъжд блести...

някак не с очи я виждам.

Не! Речта изобретих,

да и кажа: Теб Обичам.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух