напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Пред чувство


Вятърът свири на флейта на есен.

Топли без звук са слънчеви струните.

В нозете ми бурен... примигва – не сресан,

и той като мен, току-що събуден.

 

С леко сърце просторът синее,

крачих цял ден, а още е... сгладне...

Как без очи съм я карал до днеска,

дървета-царе с корони златни?

 

Нямаше фея, да ме омае,

да ме ориса някоя вещица,

ни то врабец чуруликна – а зная,

утре че тъкмо тебе ще срещна.

 

Жадно вдишвам на есен земята,

с празни ръце прегръщам зенита.

В празно стъкло ще го запечатам,

мъгливи в студа, лъчист да го пием.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух