напред назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Неблагодарно


Няма вече да ти благодаря.

Любовта ми неблагодарна е.

Няма – казах...

...И не за това,

че само отзвук от теб ме омайва.

Ни че, на косъм от топлия мрак,

тебе очаквам с усмивка да срещна.

И че те зная - а всеки ден пак

ти изненадваш ме палаво с нещо.

Тихо, нечуто – а песен трепти

между усмивките, с теб споделени,

и по-различно сърцето тупти,

щом ти се сгушиш притихнала в мене.

Щом ме погалиш със топла ръка –

и стават леки пътеките стръмни.

Ето, откривам една синева –

необяснима – в очите ти тъмни.

Ето... Какво да ти дам за това?

Ще имаш (хм) да вземаш – за вечно, навярно...

Имам единствено за тебе сега

още любов. Неблагодарна.

 


напред горе назад Обратно към: [Август][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух