Обратно към: [Плачевни напеви за родния край и душата][ Български инок][СЛОВОТО]

Душите — сиротни.

България — срината цяла.

Извехнали съвести.

Де е престолният град?

Над руини клети е дива трева избуяла.

Робува народът отново невям. И нерад

сал месецът кротко сияе и спомени спомня

за давнешна слава, за свято и свидно гнездо.

Но спомен лъжата не храни.

Умира бездомна

Родината моя.

Погребана в тиня звезда.

2000 г.

Обратно към: [Плачевни напеви за родния край и душата][ Български инок][СЛОВОТО]