Обратно към: [Плачевни напеви за родния край и душата][ Български инок][СЛОВОТО]

Преди триста години все тая звезда е горяла

и е гледала моя съсипан в неволи народ,

и е гаснела мокра в росата ни кървава, спряла

ход над тая земя, де и днес мъкне чужди хомот.

Но тогава край одъра беден редели са в мрака

със славянски напев скръбни майки заветни слова:

„За Христа, мое чедо, живей! Не бъди Богу враг!

Зарад вяра и род не пожалвай ни дом, ни глава!“

И, смирени под злия ярем, все по-чисти и светли,

към звездата заветна са гледали мойте деди!

Ала днес няма майчина песен. Край одрите свети

телевизор студен и звездите небесни гаси...

И след трийсе години дали ще се чуе славянска

реч из тия земи? Или моят съсипан народ

ще изчезне и само звездата над хуни погански

ще угасва и помни единствена вяра и род?...

2001 г.

Обратно към: [Плачевни напеви за родния край и душата][ Български инок][СЛОВОТО]