напред назад Обратно към: [Зорница Йорданова][СЛОВОТО]



Семантични стойности на цветовете в романа "Дядо Горио" от Оноре дьо Балзак


Цветовата архитектоника на романа "Дядо Горио" е съставена от четири елемента - бяло, червено, черно, жълто. Тя изгражда своята парадигма на база редуването на цветовете бяло и червено, които могат да се приемат за отправни точки на една от възможните рецепции, отправени към романа . Това противопоставяне попада в семантичен консенсус с колизиите между самите персонажи; цветовата динамика влиза в синхронизация с процеса на поляризиране на две ценностни системи, търсещи своето оправдаване и идентификация и посредством въздействието въху зрителното сетиво:

"Париж е блато" и в него всичко е покварено; отвън навлиза чиста, не познала лицемерието и страстта към богатството, личност на Йожен дьо Растиняк. 

 

Студент по право живее в пансион в най-бедното предградие на Париж; поставя си за цел да забогатее и да живее в обществото на пурпура и златото .  Аристократизмът носи конкретни външни белези - злато и пурпур в гербовете . Според Лакомбиер червеното от гербовете, четено като духовна добродетел бележи пламенната любов към Бога и ближния, а като светска добродетел- храброст и страст. (Шовалие Ж., Геербрант, А. "Речник на символите"). Но в творбата на Балзак червеното получава вербализация най-често чрез лексемата огън, като символ на  грехопадението:

 "Отчаянието му придаваше особена красота и той блестеше с всички адски пламъци, които бушуваха в сърцето му." (Йожен Растиняк мами Викторин)

Друг персонаж, при който се появява огънят като израз на силна емоция- гняв, е Вотрен:

"Бързината, с която лавата и огънят в този човешки вулкан избликнаха и се отдръпнаха, изуми всички..."

"В миг Колен се превърна в пъклена поема, в която се съдържаха всички човешки чувства освен едно- разкаянието."

Необходимо е да се отбележи, че в този случай е налице замяна на понятие за цвят с лексема, което от своя страна предполага размиване на семантиката. Но огънят като дума-провокатор за  червено съдържа смисли, които се побират в диапазона на този цвят с качества като активност, разширяване и неразтворимост. Тази лексема като елемент от образа на Вотрен изгражда представата за бунта на природната личност (според теорията на Жан-Жак Русо за живот в съзвучие със законите на природата, инстикта) срещу обществото . Червеното е част от външния, физически контур на героя:

"Казват, че червенокосите били или много добри, или много лоши? Той ще да е от добрите, нали?"

"Керемиденочервените къси коси придаваха на главата и лицето му някаква страхотна сила, примесена с коварство. Сега осветени и подчертани сякаш от адски пламъци, те вече съответствуваха на могъщото тяло."

Червеното като външен белег ни препраща към психологически състояния, които се разчитат само на равнище подсъзнание. Вотрен не е само бунтар, той е каторжник, т.е. нарушил е Обществения договор (героят осъзнава поведението си като отговор на нарушаването на договора от другата страна - социума); престъпното съзнание се свързва с физическия портрет на личността . Червеното поема върху себе си негативна функция - явява се като хтонически цвят, отвеждащ вече към огъня на Ада.

Друга лексема-еталон, която се маркира червения цвят, е кръвта. Отново се активизира значение на вълнение и бунт:

"Кръвта нахлу в лицето му, очите му заблестяха като очи на дива котка." (Вотрен е обсаден от стражарите.)

Ако при Вотрен кръвта е символ на живота, то появата на тази лексема при дядо Горио носи значение на отсъствие на живот. (Дядо Горио получава кръвоизлив.).

В контекста червеният цвят активира различни смисли:

1) израз на щастие е доволство:

"На прага се появи Горио със светнало и зачервено лице, цял преобразен."

2) свенливост и срам:

 "- Липсва легло - каза Растиняк.

  - Да, господине - отвърна тя, изчерви се и му стисна ръката."

"Започнаха (дъщерите на дядо Горио) да се червеят заради мене."

3) болест:

"В очите му се появиха сълзи, задържаха се на зачервените му клепачи, но не се отрониха."

"Ох, главата ми е като рана!"

4) аристократизъм:

"Облечен в червено и златно вратар, разтвори портата на дома..."

"Горио постави върху камината кутия от червен марокен, върху която беше отпечатан златен герб на Растинякови."

Отделните семантични стойности на един и същ цвят влизат в "противоречие", което поляризира персонажи, отпраща тяхната самоидентификация в строго определени сфери на етичното: бедността като добродетел и богатството като порок. Диамантите, роклята от ламе на Анастази, цялата изящност на баловете придава релефни очертания на страданието на забравения в своята безпомощност баща.

В романа "Дядо Горио" цветовата семантика функционира и при отсъствието на цвят. Липсата на цветова определеност отпраща към едно състояние на очакване (обозримо или вечно), на прекрачване от една плоскост на битието /човешката личност към друга:

 "... трапезарията някога си е била боядисана в цвят, който днес е невъзможно да се отгатне, защото образува само фон, върху който мръсотията се е наслоила така, че е нарисувала странни фигури."

Отказът от определеност обяснява и широкото присъствие на бялото като маркер, от една страна, на чистотата в помислите, и от друга, на преходен момент. Архетипното значение на този цвят -чистота на душата ,е белег за  гранично състояние на личността. Героят е поставен пред прага на един нов свят, в който той не успява да се впише  до края на романа. Бялото присъства във всички инициационни ритуали във фолклора, както при раждане, така и при смърт, с основно значение на преход от една сфера към друга сфера на съществуване.В обредите и ритуалите бялото предхожда червеното. В творбата на Балзак не може да се посочи подобна последователност, защото цветовете са употребени, така че те ни се явяват в уникална, характерна само за тази творча на Балзак, игра на светлосенки.В началото на романа бялото е символ на невинността, на чистата любов. Успоредно с този цвят се появяват и лексемите, които го активизират- светлина, слънце, лъч:

"... те мимоходом ми се усмихват и аз цял светвам, сякаш в сърцето ми грейва слънце." (за дъщерите на дядо Горио),

"...в Ботаническата градина Поаре и госпожица Мишоно седяха на пейка, огряна от слънце...",

"По устните на горкото момиче се плъзна усмивка като лъч..." (Викторин е влюбена в Йожен),

"На прага се появи Горио със светнало и зачервено то щастие лице, цял преобразен.",

"За мене ли е да ходя във висшето общество, щом, за да може човек правилно да маневрира в него трябват двуколки, блестящи ботуши, златни верижки, изобщо всички необходими принадлежности- още от сутринта бели чертови ръкавици по десет франка чифта, и непременно жълти ръкавици вечер.",

"Татко Долибан има три милиона, известно ми е богатството му. Зестрата ще ви направи бял като сватбена рокля.".

Белият цвят присъства в облеклото и в знаците на висшето общество, доколкото се е вярвало, че той излъчва особена сила.

Бялото активира различни значения като се появява най-вече при изобразяването на емоционални състояния:

1) силна възбуда, уплаха:

"Тези думи подействаха на Вотрен като мълния: той пребледня, политна, магнетичният му поглед спря като слънчев лъч върху госпожица Мишоно, краката й се подкосиха и старата мома се строполи върху един стол.";

2) болест, смърт:

"Йожен се изплаши от промяната в лицето му (на дядо Горио)- то беше сгърчено, съвсем бледо, изпито.",

"После погледна болния, насила повдигна клепачите му и двамата студенти видяха подбелените очи на стареца.",

"- Ей богу, това е...- каза Растиняк.

- Какво ти е? Блед си като смъртник.",

"Силви поиска десет франка, за да умие стареца и да зашие савана",

"Свежото й като първа есенна слана лице, заобиколените й с бръчки очи... обясняват пансиона, както и пансионът разкрива собственицата си.",

"От деня, в който погледите им вече не светеха, все като зима съм живял."

Бялото като цвят на савана участва в погребалния ритуал успоредно с черния цвят на плата, с който е покрит ковчега на дядо Горио. Съвместяването на двата крайни цвята при погребението има своето обяснение във фолклора на различни народи. Черният цвят като траурен се появява много късно, първоначално тази роля е била изпълнявана от белия цвят.

Сланата и зимата като лексеми, които извикват асоциация за бяло също съдържат семантиката на смъртта. В текста се появяват думи като "ангел" и "херувим", чиято цветова асоцияция, културно наложила се, е белото:

"Вижте не прилича ли на същински херувим облегнат на рамо на ангел?" (за дъщерята на дядо Горио).

Но както всичко чисто бива потъпкано от страстта и лицемерието, така успоредно с тези образи и се появява този на падналия ангел:

"Погледът му беше като на вечно воинстващ паднал ангел." (за Вотрен)

Идеята за падналия ангел се инкрустира в творбата на Балзак, за да задейства по-скоро архетипния разказ за бунта срещу стоящото над нас висше съзнание, аналогично с бунта срещу обществото.

В описанието на бедното парижко предградие, където се намира пансиона "Воке", участва и жълтия цвят:

"... два паметника, които изменят атмосферата в този край, придават й жълтеникави оттенъци и помрачават всичко със суровите цветове на кубетата си.",

"Къщата е четириетажна с мансарда; построена е песъчлив варовик и боядисана в онзи жълт цвят, който придава толкова отвратителен вид на повечето парижки къщи."

Жълтият цвят е цвят на мизерията, но той е и цвят на златото, на парите:

"Горио постави върху камината кутия, върху която беше отпечатан златен герб...",

"За мене ли е да ходя във висшето общество... златни верижки, изобщо всички необходими принадлежности- още от сутринта бели чертови ръкавици по десет франка чифта, и непременно жълти ръкавици вечер."

Златото - основна лексема-провокатор за жълтия цвят , носи своята отговорност за усвояването на пространството на богатите като територия на греха:

"Винаги си била зла като златото." (за Делфин),

"Ах, приятелю, ах, господин Йожен, вие не знаете какво значи да откриеш, че златото в погледа изведнъж е станало сиво олово."

Традиционните смисли, които носи жълтото са топлина , но при заместването на понятието за цвят със злато се достига до дифракция на значенията на цветовия код. Жълтото се възприема едновременно и като символ на огъня и светлината. Следователно се получава пресечно множество, където си дават среща червено, бяло и жълто. Това е доказателство за семантичния консенсус на цветовото съобщение, което от своя страна е необходимо условие за смислово- структурното единство на романа.

Събирането на различни цветове в единното художествено пространство на романа "Дядо Горио" се превръща в своебразна диалектиката между небето и земята, между доброто и злото, между чистите пориви на младостта и покварата на парите.

 


напред горе назад Обратно към: [Зорница Йорданова][СЛОВОТО]

 

© Зорница Йорданова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух