напред назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]



Немият принц


На 131313, подарък за рожден ден

 

В едно малко градче преди много, много години живели две сестри. По-голямата била любимка на всички. Тя била много красива. По-малката се казвала Сиси и била обикновено момиче, по-скоро чаровно, отколкото хубаво. Хората дори я мислели за грозничка. Тя много мечтаела за далечни земи с високи планини и необятни морета.

Един ден решила да тръгне по широкия свят да осъществява мечтите си. Вървяла дни и нощи, месеци години. Видяла какви ли не природни красоти. Накрая стигнала далечно царство и решила да си почине. Започнала работа в двореца като прислужница на принца.

Този принц бил много капризен. Когато искал да остане сам, тропвал с крак и всички трябвало да излязат. Когато искал нещо, звънвал с едно златно звънче и прислужницата му трябвало веднага да се появява. А ако малко се забавела или не направела нещо точно както той иска, я уволнявали.

Принцът освен това не говорел, а комуникирал с бележки. Царят и царицата какво ли не правили, за да го накарат да каже поне една думичка, но нищо не помагало. Идвали всякакви магьосници и знахари, които се опитвали по всякакъв начин да го накарат, дори с хипноза опитали, но той все си мълчал.

Сиси много харесала принца, въпреки многобройните му капризи и решила да го накара да проговори. Решила да се направи на няма. Всяка вечер оставяла малко стихче на шкафчето му и отваряла прозореца. Когато се прибирала в стаята си, излизала на терасата и пеела. Отначало принцът не обръщал внимание на листчетата и песните, но любопитството започнало да го човърка. Една вечер се заслушал в песента и много му харесала. Сетил се за листчетата и прочел стиховете. Оттогава всяка сутрин като се събудел, искал вече да е нощ, за да слуша песните и да чете поредното четиристишие.

Една вечер, когато се прибрал в стаята си, не открил листче на шкафчето си. Претърсил цялата стая, но стихотворение нямало. Дълго чакал на прозореца красивият женски глас да запее, но и това не станало. Легнал си, но не можел да заспи — бил свикнал да заспива четейки листче и слушайки песен.Посегнал към звънчето, но отдръпнал ръката си. Станал и отишъл до стаята на Сиси. Почукал и зачакал. А тя вече си мислела, че той няма да дойде да попита защо няма стихотворение и почти се била отчаяла.Когато чула, че се тропа на вратата скочила от леглото и отворила.

— Защо тази вечер нямах стихотворение? — попитал принцът.

Той дори не усетил как проговорил, толкова много искал да получи своето четиристишие. Сиси била на върха на щастието.

— Но вие говорите! — възкликнала тя.

— Да, — усмихнал се принцът. — вие също. Вие ли пеете толкова хубаво? — за първи път той я погледнал в лицето и начаса се влюбил.

— Старая се за вас. — отвърнала Сиси и се изчервила.

В това време царят и царицата, които дочули този разговор,дошли да видят дали наистина синът им е проговорил. Радостта им била огромна. Благословили младите и Сиси и принцът се оженили. Така момичето от малкото градче, което хората наричали грозно, с упоритост и любов успяло да спачели сърцето на тъй капризния принц.

 


напред горе назад Обратно към: [Дени Исова][СЛОВОТО]

 

© Деница Исова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух