напред назад Обратно към: [Георги Господинов][СЛОВОТО]



Теменугите ни


Естествената история не е нищо друго, освен назоваване на видимото. Оттук произтича нейната очевидна простота и това нейно поведение, което отдалеч изглежда наивно в такава степен то е просто и наложено от очевидността на нещата.

Мишел Фуко1

 

Може би горното е това, което ще обясни наивното поведение на този текст, чиято цел е единствено добросъвестно да побере "очевидностите на нещата". Онова, което е на повърхността (на върха на езика и на погледа) и поради това незабелязано или по-скоро забелязано и отминато като непрестижно за един високотеоретичен анализ. Този текст се навежда, "избришва от калта" смачканата теменуга2 и припомняйки си (разгръщайки наново) учебници по ботаника, стари четива и популярни художества от началото на века, откогато е и теменугата, я наблюдава отблизо, разпитва и опипва с искреното любопитство на един неизкушен поглед. Поглед, който търси не толкова корена на нещата, колкото тяхната коренова система, тяхната ризома това "разклоняване и разпространяване из всички посоки по повърхността", за което говорят Дельоз и Гатари3, хетерогенно и всесвързващо. А кореновата система на теменугите и изобщо на цветните растения, помните, е плитка и почти повърхностна. Което в случая предпазва текста от естествените му тежнения към концептуалност и фундаменталност.

Нека си припомним от Фуко4 какво съдържа "Естествената история на четириногите" на Джонстън, писана в средата на ХVII век.

За всяко описвано от него животно, Джонстън представя, и то на едно и същониво, описание на неговата анатомия и наначините, по които може да бъде хванато;алегоричната му употреба и начините, покоито се размножава; областите, коитообитава и двореца на неговите легенди;храната му и най-добрия начин за неговотоприготовляване в сос.

Въпросът е, възможно ли е по този начин, "на едно и също ниво" да се опише стихотворението "Теменуги" на Яворов освен като алегория на самозадоволяващата се, самодостатъчна женска общност, или по-скоро наред с това, и като текст за представителите на вида Viola odorata (Миризлива теменуга).

Дали ботанизирането, на което ще подложим теменугите е само каприз, който сега си позволяваме, или податки за подобен силен ботанически дискурс ще открием в литературното говорене (писане) от началото на века? Почти цялата периодика от онова време, без значение дали е "литературно-обществена" или "научно-популярна", редовно отбелязва "невероятните успехи на Естествените науки от последните години". Очевиден става патосът от успехите на естествените науки, патос, идещ не толкова от самите успехи, колкото от възможността за аналогии, които тези науки позволяват. Откриването на аналогии, на подобия между природата и социума, без да бъде изнамерено тогава, става приоритет на словото от този период. Самата патетика катализира дифузията между художествените и нехудожествените дискурси тогава. Верни на ботаническата метода, нека бъдем още по-точни, перфидният термин, може би не е дифузия, а осмоза5 (виж обяснението под пръчицата). И така, осмозата на дискурсите или преливането между отделните четива се усилва, както от тяхната пределна различност, така и от единството на топоса (да речем периодичното тяло), където те допират страниците си.

Като естествоизпитатели можем да си позволим само да отбележим от една произволно взета (заради чистотата на опита) годишнина на сп. "Мисъл", примерно тази от 1901, където зачитаме следните публикации:

"Октроалвната реформа и нейните резултати" от Н.Пиперков, третираща общинските налози върху внасяните съестни продукти; страници върху книгата на д-р Петър Джидров "Работническият въпрос и работническото законодателство"; ново изследване на Пиперков в няколко последователни броя върху "Данъците в България. Разгледани от гледна точка на правото и икономическата наука." и т.н. Тук не включихме и редовните прегледи от Георги Каменов върху превежданите на български естественонаучни съчинения на Дарвин, Тимирязев, Фомицин и др. Няма как да не отбележим, че в същата годишнина на "Мисъл" (кн.5 и 6) излиза "Развитието на биологията през ХIХ столетие. Реч, държана на 17-ий септември 1900 г. в Ахен, по случай годишното събрание на немските естествоизпитатели, от проф д-р Oscar Hertwig, директор на анатомо-биологическия институт в Берлин". Цитирахме пълното заглавие на публикацията, за да усетим допълнителния ореол, който придобива тази реч, държана на границата между два века и поради това притежаваща статута да обобщава и същевременно да очертава новите стратегии на идния век. (По-късно, в очерка си "От обсерваторията до гарата", Яворов ще каже "... и ботанизирам с подкованата упоритост на немски учен".) След като в началото на речта си професор Hertwig прави един кратък преглед на напредъка на естествените науки, по-нататък започва педантично да излага в точки най-важните за новия век успехи на биологията. Но виждаме как и тук неговият педантизъм е заразен с патоса на сякаш от само себе си налагащи се аналогии:

Първото и най-важно откритие епознанието, че растенията и животните санаправени от клетки, или по-общо казано, отбезчислени малки елементарни организми..."

и малко по-долу:

С клетъчната теория възникнаха цял редмного важни идеи (к.м.) Ако растенията иживотните представляват, тъй да се каже,колонии или държави от социално съединени,прости, живи същества... то, предвид на това,беше естествено да се сравнява общатадеятелност на отделните членове и вчовешкото общество, с устройството иживота на растителното и животинскототяло...

Още веднъж иде да кажем, че естествено тези аналогии са доста стари, но чрез подобни представителни текстове те се легитимират, допускат се в тях, съжителстват, влизат в отношения на симбиоза.

През 1907 г. Яворов публикува в "Мисъл" (кн.9-10) отдавна обещавания и отлаган очерк "От обсерваторията до гарата".

И за да разсее човек тъгите си, какводруго може да върши тук, ако не да учизоология по мъжете и ботаника по жените?...Погледнете който щете мъж и няма ли давидите релефа на някой зоологически тип?Ето пред мене един паток, комуто природатае дала образ и подобие божие с отгризванечовката. В движението на ръцете му виепознавате движението на оскубани криле и втежкото повъртане на седалищната част, сизвинение речено, една трътка... А маймуниИсусе Христе, колко маймуни всички родовеи видове, които се намират под корицата назоологическия атлас: гледайте ухото восвръзка с око и поглед! Има ли нужда да сечете дебелия том за произхождението навидовете, когато човек може да се погледнев огледалото и да вярва на Дарвина.

Вижте как Яворов зоологизира с вещина в стила на модното за онова време дирене на аналогии между човешки типове и животински видове, една характерна зоогномика. А малко по-долу, на същата страница, е важният за нас ботанически разказ. Един сякаш нарочен коментар към стихотворението, което ни интересува. Да четем:

Явно е подир туй защо при среща аз обичамда изглеждам повече жените, отколкотомъжете и ботанизирам с подкованатаупоритост на немски учен. Между тях е онаяскромна теменуга, жадна за божието слънце,която вехне закътана през тринайсет портив четиринайсета, пазена от седем лютикрокодили. И благоухаят пламнали рози вмъка за нас, и навеждат глава мечтателнилилии в притома за ръка, но пристегната емоята душа и недостъпна като сварена мида.Широки, черни, прегорели листи, безформениостатъци от нявга цъфтели жени, разгърнетесе и открийте вещицата, която би ми даларазковниче да найда златна боздугана. Щепоразя аз седем люти крокодили, ще разбиячетиринайсет тежки врати и ще грабна модратеменуга...

Дали Яворов не хвърля нов ключ към интерпретацията на стихотворението си отпреди година? Не е ли теменугата омъжената жена? Заключена през тринайсет порти в четиринайсета, закътана, вехнеща, "в притома за ръка"... Няма я "общностната женска самодостатъчност", няма я "задължителната и неотменима множественост", които Димитър Камбуров6 намира симптоматични за този вид цвете. Или присъстваме на иронично преобърнатия мотив от стихотворението. Сякаш преразказано в проза, това стихотворение, лишено от версификаторската ръка на поета, е казало нещо, което е било скрито в предишния жанр...

Но методата ни на естествени историци не позволява да изпадаме в подробни тълкувания. Показахме текста, поставихме си въпросите и се оттегляме. Продължаваме пътя си.

Оказва се, че съществува още един текст на Яворов, където теменугите се явяват, макар и епизодично. Текст, също пропускан до днес в романа за Яворов, очертаващ се върху страниците на "Литературен вестник". Става дума за очерка "В тренът"7, една твърде злъчна ирония (отново към жена) към спътницата му "Жорж Занд" и тесните прозорци на железниците, които "не побират даже едното й рамо". Историята между двамата пътника се завърта отново около цветята букетите на Занд, които авторът трябвало да пази и сред които се гушел един лично за него.

Бога ми, да знаех, че между цветята наЖорж Занд имало и предназначен за мене отедна срамежлива нейна изпращачка, бих имнамерил по-добро място. Аз ги измъквамизпод седалището и разсърдената миспътница намира между тях китка теменуги,свързани с червена коприна. О, моя любов,която се крие между другото любов, с червенконец вързана!...

Чия е китката с червения конец8 (белег за девствеността на момата във фолклорната обредност) за нас остава неясно. Ясно е само, че получателят нехае или демонстрира нехаене към теменугите, изваждайки ги изпод седалището си. Ние обаче не изтърваме тази китка и нейната червена нишка ни води към следващия епизод. Ще пропуснем великодушно известните всекиму, щедро разказвани от Дора Г. китки с теменуги, които "всеки ден едно момче дохождаше сутрин и донасяше" от Яворов. Интересно е дали последният е влагал присъщата си ирония към подобни жестове, ирония, демонстрирана ни от горния очерк? Ще отбележим едни други китки, които също влизат в оборот. Любопитно е това, идещо от Възраждането именуване на сбирката текстове, което срещаме и в Славейковите смесени китки, а също и в сборниците на Илия Блъсков от редицата "Съвременни книжки за прочитане от секиго", където всеки сборник носи съответното име на цвете (Минзухар, Теменуга, Лале и т.н.), без тези имена да се явяват тематичен обединител за текстовете вътре. Яворов също пише през 1899 година в Чирпан един цикъл, озаглавен "Домашна китка", а на по-следващата година публикува в сп. "Общо дело" своята "Гробищна китка". Изобщо, тази фразеологизирала се метафора сякаш остава неразколебана в литературното говорене от началото на века.

Ще се съберат за септември повечестихове, за една по-голяма китка. Игледайте да не бъде китка, а толкова голямбукет, че да не стигне място в "Мисъл"

пише Яворов в писмо до Дора Габе от 12 юни 1905 г. И книжка 8 от същата година на списание "Мисъл" ни демонстрира как китката теменуги се превръща в китка "Теменуги" от Дора Г. Занимава ни точно това припокриване между двете китки: китката теменуги (като биологичен вид) и китката "Теменуги" като цикъл стихотворения. Струва ни се, че едно такова припокриване или преливане между ботаническата и литературната китка е съвсем в духа на фразеологията от началото на века9.

Нещо повече, защо да не допуснем, че "Теменуги" като име на китката стихотворения и на книгата на Дора Г. е своеобразно "жанрово" заглавие. Заглавие, маркиращо определен вид лирически песни, някакъв индивидуален стил, "една елегантна чувствителност, едно тихо сладостно копнение, една нежна еротическа екзалтация", според както ги назовава рецензията на Н.Р. (вероятно Николай Райнов) в списание "Теменуга" от 1909 г. Не са ли теменугите в случая най-адекватният вид (биологичен и вид в смисъл на почерк, стил, жанр) именуващ характера на тази поезия.

И ако не прибързаме да отхвърлим едно такова именуване, то ще можем ли да прочетем и "Теменуги" на Яворов по един още пропускан досега начин. Допускаме, че стихотворението "Теменуги" на Яворов е стихотворение-анализ за стихотворенията-теменуги на Дора Габе. За чезнещите, неуспели стихове, стиховете "без дъх"10, без душа, които трябва да останат в архива.

Стихотворението "Пред мен си днеска"нека остане в архивата Ви. Последното катожест и форма, то значи много нещо вразвитието Ви. Обаче в отношение насъдържанието си, то не струва, защото есамо фраза. То е една шепа пяна, грабната отморето, която чезне, без даже да успее данамокри ръката.

Това пише в писмо редакторът на 5 август 1905 г.

Мимолетността на пяната, мимолетността на теменугите, мимолетността на слабите, чезнещи стихове, които не бива да видят бял свят, "тях слънце ги не вижда"... Стихотворения, обречени още със своето раждане, "от първи ден чела навели". Дори изкушеният читател, тази жужаща "пчела ги не намира"...

Оставяме дотук "Теменуги" като алегория на неуспялото "женско" писане, за да положим в нашата сбирка и други естествени прочити. В едно интервю Фуко казва, че мечтае за критика, която

... ще наблюдава растежа на тревата... щеумножава не присъдите, а знаците насъществуване, ще ги призовава, ще гиизтръгва от съня им. Сигурно понякога ще йсе налага да ги изобретява още по-добре11.

Няма съмнение, че тук Фуко мечтае за естествената история на литературата. Което ни дава основание да подхванем следващия възможен прочит на "Теменуги", според знаците, които самото естество ни дава.

"Теменуги" като стихотворение за или по-скоро на Естеството.

Допускането ни е, че това стихотворение удържа в себе си логиката на ботаническото познание и подложено на такъв, да го наречем "ботанически" прочит, то ни разкрива трупаната с години в учебници по биология, Естествени истории и таксономии еротика на ботаниката. Еротиката на аналогиите, които карат заровените дълбоко подобия, да изплуват на повърхността. Еротика, при която човешкото тяло е "големият фокус на пропарциите", центърът на всички аналогии. Във "Философия на ботаниката", Линей дава статут на описването чрез аналогии и то чрез "възможно най-очевидните". Като базисни форми на аналогиите там се изброяват точно определени форми на човешкото тяло, които ще служат за прототип както за размери, така и за форма. Органите са: коса, нокът, палец, пръст, длан, око, ухо, пъп, пенис, вулва, гърди. Повечето от тези базисни форми, така или иначе остават в съвременната ботаника и тя ги приема заедно с естествения еротически капацитет, който те носят.

Еротиката, която текстовете на Бойко Пенчев и Димитър Камбуров извличат от алегориите в стихотворението "Теменуги", според нас е заложена още в ботаническата логика на текста.

Разгръщаме една Ботаника от 1906г., учебник за горните класове на средните училища, съставен по най-новите научни и методични изисквания (между другото един от съставителите на този учебник е Тодор Николов известен ботаник и личен приятел на Яворов). В статията за теменуга (Viola odorata) четем:

Синята окраска и приятната миризма нацветовете привличат най-вече пчелите,които идат да събират нектар.

Обръщаме се към стихотворението и виждаме, че то се държи съвсем адекватно на ботаническото описание. Теменугите са изгубили ярката си окраска ("бледни") и приятната миризма ("без дъх") и това нарушава правилното функцониране в биоценозата. Пчелите губят знаците на своята ориентация, те не намират теменугите. Самите теменуги са отказали естествения акт на опрашването, отказали са да бъдат разпознати като "чакащи пчела". По-надолу статията от Ботаниката ни показва от каква естествена еротика са се лишили те.

Пчелата кацва на долния лист и провирахоботчето си в шпората като повдига сглавичката си близалцето нагоре. Тогавастълбчето се размърдва и раздалечаважълтите израстъци на тичинките и сухиятпрашец се изсипва върху главичката ихоботчето на насекомото. Когато същатапчела посети друг цвят, най-първо си опирапак муцунката и го опрашва. От тая направана цвета се види, че мъчно може да станесамоопрашване...

Това почти невъзможно самоопрашване е естествен защитен инстинкт у растенията, и тук иде естествената медиаторска функция на пчелата, която ще разнесе и ще смеси прашеца между две различни популации или вътре в една голяма популация. Т.е. пчелата ще направи размяната на генетичната информация, ще разговори, ще свърже различни общности. Самата популация е генетично хетерогенна, наличието на разнообразие от генотипове осигурява нейната динамика и жизненост, обогатява нейния генофонд. В "Теменуги" на Яворов присъстваме на една малочислена, изолирана популация, поради което генетичното равновесие в нея е нарушено и генетичните аномалии ("без дъх, без цвят") са така чести. Една бледна, болна популация. Ако бъдем докрай верни на нашия метод, можем да предположим и точната причина за нейното чезнене. Вероятно се е случило това рядко, но все пак срещащо се самоопрашване, гибелно за хермафродитните растения (в това число и теменугите), при което в резултат на описаното по-горе недостатъчно разнообразие на генофонда, смъртта е неизбежна, тя е генетично вродена ("от първи ден"), чрез акта на оплождането се заразява цялата популация, чезненето е "едни след други". Не е ли това стихотворение за естествения изход (exitus letalis) на една излъгана самодостатъчност?

Или естествената история за това, как в ревнивото пазене на своята идентичност, чрез укриване на съблазняващото (ярки бои и силна миризма), теменугите загубиха тази идентичност. Растението Viola odorata (Теменуга миризлива) загуби видовото си име odorata. А знаем от Линей, че "Видовото название е същественото различие" (Nomen speciricum est itaque differentia essentialis). И още:

Видовото название още при пръв погледправи очевидно даденото растение, тъй катоотличията на това растение се виждат оттова название. Естествените белези савключени в неговото описание (descriptio), носъществените белези в неговите различия(differentia).

Тук записките на естествения историк временно утихват. Можем само да кажем върху какво би стъпило тяхното евентуално продължаване:

Върху "Еволюцията на родовете в историята на литературата" от Фердинанд Брюнетиер, издание на сп. "Библиотека", 1906г., от чиято корица се научаваме, че вече е турена под печат сбирката "Безсъници" и ще се предложи като безплатна премия на абонатите на списанието. Един издателски факт, който сам ни тласка да четем двете книги заедно.

Върху текст от списание "Ново време", 1902г., на г-н Спиридон Казанджиев, твърде любопитен и неизлизал другаде, "Психика на растенията".

Върху "Историята на една теменуга", популярно художество от списание "Природа", 1907г.

Върху списание "Женски глас" (1903-1906г.); книгата "Жената и социализма" от А. Бебел, изданието от 1893 г., притежавано и прилежно ползвано от Яворов за доклада му "Женският въпрос и социализмът". А "Теменуги" и женският въпрос?

Върху стихотворението "Педеруги" (китката "Dubia" от "Изворът на грознохубавите") на Ани Илков (ли?), което разколебава не само авторството на "Теменуги", но и твърдението на Димитър Камбуров, че "няма никаква възможност то (стих. "Теменуги" б.м.) да е множествено на съществително от мъжки род".

И съвсем накрая, почти като оправдание, трябва да кажем, че патосът ни беше в това, да се напише текст, който през цялото време да разказва как е направен, какво иска да каже и, след като е изчерпал обясненията си, след като е изброил и описал китовете, върху които се полага, да спре и да се оттегли. Да е толкова лоялен към източниците си, че да откаже собствените (очевидните) си коментари. Което, смея да твърдя, е лоялност и към неговите читатели.

 

Източник: "Теменуги. Другият роман на Яворов", Литературен вестник, С. 1998. ISBN 954-9602-03-6

 


1. Мишел Фуко, "Думите и нещата. Археология на хуманитарните науки", С., 1992, с.196.горе

2. Тук може да се отбележи, че в текстовете на Яворовите съвременници се ползва предимно умалителната форма "теменужка" (и естествено се римува с "дружка", вж. Пенчо Славейков, "Сън за щастие"), което усилва умалителното за сметка на трагичното в това цвете.горе

3. Виж започналия от бр.12/1995г. в "Литературен вестник" текст от Жил Дельоз и Феликс Гатари "Ризом".горе

4. Мишел Фуко, Цит съч, с.192.горе

5. Знаем, че при дифузията става въпрос за взаимното проникване между две течности при непосредственото им съседство или през шуплестата преграда на клетъчните мембрани. В случая обаче, осмозата е по-перфидният термин, тъй като предполага известен "натиск" (самият термин съдържа това понятие), т.е. по-голяма активност на просмукване, на акта на смесване поради ред причини разлика в концентрацията, вискозитета и пр.горе

6. Димитър Камбуров, "Употребата на женското в "Теменуги" на Яворов", "Литературен вестник", 1994/бр.26.горе

7. сп. "Мисъл", 1904/кн.7.горе

8. Оттук "романът за Яворов" може да продължи като криминален, ако тръгнем по нишката: "китка с червен конец" (Чия?) "червен молив" (Чий?) "женска кръв" (пролива ли се?)... Виж "Женска кръв. Биографична притурка към един теоретико-критически роман с продължение", Миглена Николчина, "Литературен вестник", 1994/бр.28.горе

9. Още към това ботанико-градинарско говорене, вж. сп. "Теменуга", 1909/кн.7, където същият Н.Р. пише в студия за Яворов: "Той цъфтеше като екзотическо растение в оранжерията на сп. "Мисъл", под нежните огледвания на опитния и реномиран градинар на българските таланти естетика професор д-р Кръстев".горе

10. Разбирай и като "не са цвете за мирисане".горе

11. Мишел Фуко, "Генеалогия на модерността", С., 1992, с.179.горе

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух