напред назад Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Меглена Караламбова (актриса): Любовни слова за Кирил Дончев по повод на един негов портрет


Преди няколко години Андрей Даниел показа на своя изложба нарисувания от него портрет на Кирил Дончев. Голямо платно, което обаче не можеше да побере „големия“ Кирил Дончев и главата му въображаемо продължаваше извън рамката. Вероятно защото за Киро рамки просто не съществуват.

Сериозен, леко скептичен израз на лицето, контриран с веселите, почти детски шарки на пуловера. За мен това е Киро — респектиращ околните с мъдростта и интелектуалния си заряд и същевременно заразяващ със своето деликатно чувство за хумор, с непресъхващия стремеж да подбужда „играта“. Типичното негово подканяне към актьорите: „Хайде, агънца. Хайде, котенца...“ — изречено с най-благ глас, превръща всяко занимание в забава. Без насилие и досада, неусетно той те научава какво трябва да правиш и как максимално добре да се справиш с прекрасната му, винаги изненадваща музика.

Понякога изневиделица скептикът у Киро се обажда и те сваля на земята, точно когато смяташ, че вече покоряваш върховете: „Защо си разваляш нещата?!“, „Внимавай с гласа си — не виждаш ли, че е болен, защо го насилваш?“, „Не играй така грубо, говори нежно...“, „Тука ходът е объркан нещо, не е това“, мърмори Киро и на тебе животът ти се смрачнява, защото усещаш, че може би е прав — нямаме друг композитор с толкова театрално мислене като неговото. Винаги съм го подозирала, че е неосъществен актьор. От многото ни съвместни работи, звездният миг беше в „На приказки с Карел Чапек“ под режисурата на другия „голям“ — Леон Даниел. Там Киро, освен музиката си, ни подари и присъствието си зад пианото и то с активна актьорска намеса! Играехме без пари — просто, заради огромното удоволствие от получилия се театрален празник, заради незаменимото усещане за единомислие.

Най-изненадващото в портрета на Киро бяха ръцете му. Големи, силни длани, отпуснати някак си в патриархална поза върху коленете, а под ноктите... кал! Ръцете на музиканта, на човека дарен свише да твори в най-духовната от всички духовни сфери, излъчваха силата и респектиращата отруденост на селските ръце. Само най-близките знаят, че Киро има за свое хоби общуването с природата, със земята. Че във все по-честите си и все по-дълги забягвания на село, известният за широката публика композитор на многобройна филмова и театрална музика, финягата Кирил Дончев, се превръща с лекота в селянин с гумени цървули, който с настървение сече дърва за печките, коси трева през лятото, рине пъртини в снега през зимата и неизвестно кога и как... ражда отново музика.

А тази поза на ръцете — като на стара фотография? Ами да, у Киро има нещо като че ли от по-далечни и по-добри времена — невероятен човешки морал и достойнство. Винаги съм се възхищавала от неговата възвисеност над дребните неща, на готовността му без показност и самоизтъкване да съхранява стойностните духовни връзки. Надявам се, че всички, които са се докосвали отблизо до него, са усетили тези, за жалост все по-рядко срещани качества.

А накрая, като цяло, от портрета ме лъхна нещо от епикурейството на Фалстаф — Кировата непресторена щедрост, насладата от живота и радостта от споделеното приятелство.

Да бъдеш негов гост е много специално преживяване — той ще ти поднесе точно този деликатес, който ти обичаш, ще ти обясни научно коя реколта вино е най-добрата, но ще ти предложи да си избереш по свой вкус измежду няколко нива. Ще дава шумни кулинарни напътствия на все още влюбената в него Тони, ще свири на пиано, ще пее...

Благодарна съм, че съдбата ми отреди да бъда приятел с този голям човек.

 

27.06.2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Дончев за звукоблудството][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух