напред назад Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Наказанията


Петър Слабаков е член на БКП (БСП) от 1946 година. Преди това е бил председател на РМС в конезавода „Стефан Караджа“.

Официално са го изключвали от партията три пъти — в Конезавода, в Бургас и в театър „София“. Както и няколко пъти са го уволнявали дисциплинарно. Въпреки това той приема философски нещата и не се чувства гонен. „Заслужавал съм наказанията. Според тия, които са ги налагали. А пък аз не мога да живея затворен като в кутия и да не смея да направя нищо. Никога не съм се подчинявал и — каквото ми свирят, това да играя. При тоталитаризма, когато смятаха, че всичко трябва да бъде кротко и тихо, аз минавах за анархист.

В партията има и слагачи, но не всички са такива. Аз бях за солидарност, подпомагане, съчувствие един към друг. Винаги съм приемал партията като един бял лист, зависи какви ръце (имам предвид „помисли“) посягат към него и дали те го омърсяват.“

През 1951 година го изключили за първи път от партията, защото казал, че днешният строй е по-лош от фашисткия. „Да съм бил по това време 27-годишен. Бях председател на профорганизацията в конезавода. Искаха да уволнят посред зима през декември Надя, една от чиновничките. Надя дойде да се оплаче: „През фашистко поне предупреждаваха 15 дена преди това, а сега — без предупреждение те изхвърлят“, оплака се жената. Аз отидох при секретарката на партийната организация и се застъпих да я оставят поне до пролетта на работа. Повторих дословно нейните думи. После нейните думи ми ги приписаха на мен. Но аз така или иначе бях на същото мнение.“

Слабака си казал тогава всичко, което не одобрява. Като мотивите за изключването на народния представител Борис Стефанов, който бил предложен в парламента от Балчишка околия. Той държал Добрич, а не Варна да бъде окръжен център. За това го изключили.

„Беше глупаво като причина за изключването му. Не казах, че народното събрание е глупаво. В протокола обаче пишеше, че съм казал: „Народното събрание е „глупаво“ и днешният строй е по-лош от фашисткия“. Партията реши да изключи Борис Стефанов. Изключиха и мен, заради тези думи.

Предложението на партийното бюро горещо подкрепи директорът на конезавода др. Маркин. А той живееше във Варна и идваше отвреме-навреме в „Стефан Караджа“ само за чували с брашно, яйца с каси и чисто краве масло с килограми. А беше купонна система. Безочието му възнаградих, като го замерих с една стъклена мастилница. Той се дръпна и мастилницата удари стената, като изрисува една модернистична картина със син и червен оттенък.

Когато ме изключваха, отправиха и забележка, че съм ходел по гащета. Пък на трактора е горещо през лятото като се жъне и там кой да ме види, че съм по гащета? Накарах баща ми да гласува за моето изключване, да не им се противопоставя, за да не пострада и той. Какво ще стане после с майка ми, как ще живеят двамата, ако и него го уволнят?“

Тогава Слабака изпратил изложение до пет инстанции с обяснения и заявил, че няма да спре да протестира, докато те не реагират. Дори им дал срок и дошли от Околийския комитет на БКП в Балчик. Подкрепил възраженията си с факти и документи и след шест месеца изключили от партията партийния секретар, завеждащия отдел „Кадри“ и т.н.

Слабака решил да напусне конезавода. Баща му го назначили в Осмар, където имало лозови масиви, собственост на конезавода „Кабиюк“. Цялата фамилия се преместила да живее в съседното на Осмар село Троица. Жена му Стефания станала учителка в основното училище, а дъщеря им Боряна живеела при баба си в Разград.

„Аз трябваше да се стегна и да завърша института. Затова, след като настаних семейството, отидох във Варна. Постъпих в леярната на завод „Метал“, където вземах добри пари. Даваха ни и прясно мляко като противоотрова. Аз го събирах и го носех през почивните дни на Стефания и Боряна“, спомня си Слабака.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Слабаков, който знае 3 и 300][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© 2004 Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух