напред назад Обратно към: [Лица 2][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Увод


Имаше един момент в живота ми, когато се спрях и се обърнах назад. Нещо ми беше подсказало, че това е част от играта. Тогава точно разбрах, че задачата ни е само да подреждаме фигурките от пъзела. (Просто играта е такава!). Всъщност тогава помъдрях за това.

Обръщането ми назад беше един миг. Колкото да стигна до себе си. Така както някога в детството си се гмурвах в басейна край реката (или в "плаващия басейн"), а след това го правех и в морето. Колкото да докосна с ръка дъното. После изплувах. Но вече с усещането, че съм пипнала дъното и че пак съм изплувала.

Сега тръгнах отново напред. А усещането ми е, че съм в началото на този път... А пък товарът ми е повече. И не знам дали ще го разтоваря или ще става по-голям. И поради това, дали следващия път ще успея бързо да изплувам...

Затова следвам "нишката"...

И търся тези, които са вързани за нея...

 


напред горе назад Обратно към: [Лица 2][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух