напред назад Обратно към: [Лица 2][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Финал


"Животът е тук и сега и няма утрешна дата", каза ми една приятелка, малко преди да завършим с Боян коректурите на тази книга. "Провокацията" й ме накара да се замисля и да направя този втори финал. Както в института, в часовете по режисура и актьорско майсторство, бяхме открили удоволствието да изненадваме публиката с по два и дори с три финала. Може би, защото няма пиеса с край, няма "край" изобщо?...

Дадох си сметка, че, в първата част на "Лица", творците споделяха как преживяват (всеки по свой начин) десетилетието, в което живеехме — с надеждите им за промяна и разбитите илюзии, съответно; със стремежът им към по-добро и анализите на това: защо не става, защо не успяваме?

Във втората част събеседниците ми също се вълнуват от това — до къде сме стигнали, кой върти ръчката назад? Само че това, все пак, става в начало на едно друго десетилетие, в което, като че ли, илюзиите вече съвсем са разбити...

Затова тази книга, според мен, е една по-тъжна книга. (Дано поне тъгата да е като в картините на Жеко Стоянов...).

Както в първата част Фристо Фотев беше личността, оказала влияние върху много от хората, така тук една друга гениална поетеса — Петя Дубарова "води нишката"...

Питах се, дали тя ни наказа с това, че ни "лиши от себе си"? А може би ни направи по-мъдри и добри, надявам се...

Писмата, с които младите хора си говорят с нея, изпращайки ги до "музея", ме наведоха на мисълта, че те винаги са искали алтернатива. Искали са да виждат, че има добро, че има личности, на които могат да подражават и които да ги зареждат с положителна енергия.

Може би само това дава една надежда, че не са така безвъзвратно безнадеждни нещата...

Приятелката ми Добрина ме запита: "Какво е за мен надеждата, тук и сега?" И аз си дадох сметка, че би ми се искало и преди мен да е имало хора, които да са мислили, че и аз ще дойда на този свят и да са ми оставили малко повече положителна енергия в пространството и природата.

Така и аз имам усещането, че някой от бъдещето очаква да съм така добра и да не забравям, че с мен светът няма да свърши и че "има и утрешна дата!"...

 

Румяна Емануилиду

 


напред горе назад Обратно към: [Лица 2][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух