напред назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Увод


Люба Колчакова в ролята на Одилия о Лебедово езероКогато се запознах с Люба Колчакова и Георги Попов, те живееха в Черноморец.

Помня, че в двора им цъфтеше райска ябълка. В къщата беше уютно. Попов слезе по вътрешната дървена стълба от втория етаж, като че излезе от някой от портретите си на стената. Люба направи кафе.

При втората ни среща пихме домашна ракия на двора, под лозницата.

А разговорите ни после ставаха в бургаското жилище, където Люба живее сама. Говорим за Георги Попов като че ли е тук и всеки момент ще слезе от някой от портретите, с които отново са покрити стените.

"Изкуство ли? Изкуството е да живееш...", прекъсна ентусиазма ми Люба, претворила се в най-новата си роля - на самотна жена.

"На сцената ние изобразяваме други, чужди мисли на различни автори, следваме насоките на режисьорите. Проявяваме и свое творчество. Но то зависи от таланта, природата на самия актьор и от това дали добре е обучен.

В живота всеки трябва да решава сам, да прояви своя характер, нрав, ген, възпитание..." Така ми каза Люба Колчакова. И още:

"Човек трябва да служи преди всичко на настоящето и бъдещето. И да ги опознава..."

Люба ми се довери постепенно. Разказа ми живота си такъв, какъвто го помни. Предполагам и така, както иска да я запомнят.

Нека бъде така.

 

Румяна Емануилиду

 


напред горе назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух