напред назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Първото балетно училище


В ролята на Румяна в Хайдушка песен с Асен ГавриловПървото Държавно средно балетно училище в България се създава по образец на балетното училище при Болшой театър в Москва и се открива на 5 февруари 1951 година. За първи негов художествен ръководител е назначен съветският балетмайстор-педагог Владимир Белий. Той всъщност пристига в България с програма, съобразена с програмите на училищата в Москва и Санкт Петербург / тогава Ленинград - б.ред./.

Белий привлича в училището Борис Бабочкин - преподавател по актьорско майсторство.

За преподаватели са назначени още Анастас Петров, Нина Кираджиева, Живко Бисеров, Лили Берон, Валя Вербева и Люба Колчакова, а впоследствие - Асен Гаврилов, Вера Александрова, Пенка Енчева, Елена Демиева, Анна Кръстева и др. Преподавател по български народни танци е Маргарита Дикова. В училището се изучават всички общообразователни предмети, както в другите училища, но наред с тях е засилено изучаването на пиано, теория на музиката, история на театъра, актьорско майсторство и класически, характерни и народни танци.

Приемат се момичета и момчета, навършили десет години и завършили трето отделение. "Много странно беше в самото начало за мен това положение на педагог. Децата се бояха от мен, а аз - от тях", споделя Колчакова.

След всеки прием в хореографското училище, тя събирала родителите. "Задавах на всички въпроса: "Вие гледали ли сте балет в Софийската опера?" Ставаха и казваха: "Не, не сме." Недоумявах, как тогава поверяват децата си на това изкуство? Изпадахме и двете страни в неудобно положение. "Ама, ние вече ще ходим" - извиняваха се родителите." "Да, не вие ще играете, а децата ви..." Спомените за това сега я карат да се усмихва.

По време на обучението, извън учебните занимания, учениците преминавали съответната практика в Народната опера и вземали участие в детските роли и танци в балетите. По този начин те имали възможност да придобият и сценични навици. В края на всяка учебна година, след приключване на годишните изпити, учениците изнасяли пред публика самостоятелен концерт на сцената на Народната опера.

Сега Люба признава, че е много доволна от ученичките си и съжалява, че е била толкова строга с тях. "Не обичах да хваля и бях пестелива на одобрения. Сега съжалявам, че не съм ги поощрявала повече. Бях прекалено взискателна, трудно казвах "добре". Може би, защото бях също толкова взискателна и към себе си. А и аз тогава се учех на педагогически умения. Сега смятам, че е педагогически пропуск да не поощряваш."

Ученичките на Люба Колчакова обаче са й признателни за примера и грижите й към тяхното професионално израстване.

 

"Да стана балерина мечтая от дете. Моята любима учителка по балет Люба Колчакова със своя артистичен талант и големи грижи към нас - учениците от балетното училище - разпали стремежа ми да овладея балетното изкуство и да мечтая да посветя живота си на него. Преди няколко месеца тя се завърна от Съветския съюз. Неизказана бе радостта ми, когато ми подари един екземпляр от сборника за Галина Уланова, в който са поместени илюстрации от най-характерните роли на знаменитата съветска балерина с подробни описания...

Възпитавам се от играта на Люба Колчакова. Мъча се да вникна в характера на ролите и търся отговор на въпроса, който сама си задавам: "Как бих играла аз в тия роли, какво ново бих внесла в тях?..."

Цанка Коларова

ученичка на Люба Колчакова пред столично списание

 


напред горе назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух