напред назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Бургас


Люба Колчакова и Анастас Петров в ЕсмералдаЦяла година вече, откакто били женени, а Попов не смеел да каже на Люба, че е решил да се премести в Бургас.

Тя все пак била художествен ръководител на балетното училище и като такава имала много отговорности. Но когато разбрала, Люба казала:

- Където е мъжът ми, и аз ще вървя с него.

Един ден я срещнала Лиляна Жабленска. Тя споделила с Люба, че операта в Бургас става държавна и че нея я назначават за директор.

- Ела да станеш балетмайстор, казала й Жабленска

Колкото на шега, толкова и сериозно Люба й отговорила:

- Добре.

Попов искал да напусне София, защото с него постъпили много зле. Както и с много други актьори. Двадесет и пет души уволнили от Народния театър и ги пръснали по други театри. Вървяла "реформата" на артиста Гецов. В артистичното съсловие на практика командвали няколко души, присламчили се към партията, сред които - Стефан Гецов и Филип Филипов.

- Не бих могла да опиша какво гъмжило беше настанало по театрите, какво избутване с лакти, какви средства и методи се използваха. Линията на партията влезе между хората на изкуството, започнаха ходатайствата, атмосферата беше ужасна. Спас Джонев и Данчо Матев не преклониха глави. Пропиха се и си отидоха рано от този живот. Казах на Попов: "Хайде, преди теб получих назначение в Бургас. Нали и ти искаше това. Да бягаме от София."

Бургас станал техният пристан. Дошли тук през септември 1972 година. Както подчертава Люба, Попов е пристигнал с бройката си, никого от артистите не е изместил от театъра.

Една година живели на оборотна квартира. Всяка събота и неделя отивали в Черноморец, спели при съседи, докато се построи къщата им там. През лятото на 1973 година вече можело да се нанасят в новия дом. Той се достроявал, не бил още покрит, но можело да се живее.

- Тогава извиках мама при нас. Не можах обаче да й се отплатя за грижите към мен. Тя, милата, живя само седем месеца в Черноморец. Разстроих живота й на стари години. А и не беше живяла никога на село. С Георги бяхме по цял ден на работа в Бургас, а тя стоеше сама в къщата, без да има познати наблизо.

Вера Колчакова починала от сърце на 16 февруари 1974 година. На 7 август същата година щяла да навърши 68 години. Сега Люба казва за нея:

- Беше истинска майка! Всичко дължа на нея!...

 


напред горе назад Обратно към: [Люба Колчакова - Танцуващата][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух