напред назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Началото


Великата илюзия Живота

Млада като бях

мислех се особена —

не като всяка

обикновена мома.

С моето лице

и стремеж към възвишеното

аз копнях за хубава

любов, за щастие.

Всичко или нищо.

Във всеки случай —

не първият срещнат на пътя.

Всеки е ковач на своето щастие.

Аз не разрешавах да ми се предписва

какво да върша.

Но един врабец

ми се присмя:

„Ще маршируваш

в крак така,

както ти свири

съдбата: полека

и бързо в крак...“

„Майка Кураж и нейните деца“, Бертолд Брехт

 

 

... По прашния път нагоре по стръмното тегли каруцата Ана Фирлинг — Майка Кураж, надига манерката с виното и размишлява за Великата Илюзия на Живота: „Млада като бях...“

Това е просто една театрална роля. За първи път в България „Майка Кураж и нейните деца“. За първи път Брехт на българска сцена. Експеримент на младата тогава режисьорка Юлия Огнянова в бургаския театър — или-или. „Всичко или нищо“...

Революция в театралните среди преди около 50 години. Революция и в живота на Димитрина Савова — тогава в Христовата възраст — една от десетте световни изпълнителки, най-младата, на тази роля.

Аз лично съм виждала само снимки от тази постановка. Вече бях проучвала периода на бургаския театър от 1957-1961 г. „Времето на единомишлениците“, „Театърът на великолепната четворка“ и т.н. — наричат по различен начин този период, оплодил с нови идеи и творци българския театър за години напред.

Не съм и предполагала, че мога да се срещна на живо с Майка Кураж. Разпознах я веднага на честването на 90-годишнината на Бургаския театър през септември 2002 година сред повече от 200-та присъстващи в залата на театъра — 45 години след триумфалното й изпълнение на същата сцена.

Спестих си всички условности и я заговорих: „Вие сте Майка Кураж!“ Реакцията й беше толкова адекватна на моята, че разговорът ни продължи с часове. От този ден в живота ми се появи един от най-значимите за мен хора.

В Бургас е началото на творческия път на Димитрина и коронната й роля на Майка Кураж. Тук след 50 години е началото на нашата среща и началото на тази книга.

Мисля, че както актрисата е имала нужда да извърви като Майка Кураж пътя на творческата слава, така Димитрина Савова е имала нужда от устойчивостта на героинята си, за да продължава да изкачва стръмния житейски път.

За да достигне своята „Фудзияма“. Всъщност да разбере, че не върхът е важен, а усилието, което човек ще положи да го преодолее. И пречистването, което ще съумее да направи в резултат на всички премеждия по пътя към него.

За хора като Димитрина Савова трябва да се пише. Така мисля аз. И се моля за тази сила, която да ми помогне да я покажа такава, каквато е — ярка личност. Неподправена. Потомка на достоен род. Събрала в себе си силата на характера, благородството и всичко онова ценностно, което иде от векове и ни дава самочувствието да се наричаме българи. Едно сияние, дошло от Възраждането. Олицетворение на Влайковата пирдопчанка и на възрожденската българка с високата й морална устойчивост.

Димитрина е национално богатство, с което трябва да се гордеем. Представям си с какви очи е погледнал великият театрал Георги Стаматов момичето с тежките плитки и открития поглед, което видял за първи път на сцените на пирдопската гимназия и в Театралната школа. Или режисьорът на първия филм по романа на Иван Вазов „Под игото“ Дако Даковски, който й казал, че ще играе „символът на България“.

Животът й с цялата своя история се е превърнал в един символ, без самата тя да го съзнава. Символ дори на времето, в което други се разпореждат със съдбата на хората /често от лична угода или безумни приумици/. Символ истински като самородно злато на фона на многото измислени, с които всяко ново време се кичи. Един модел на човешко присъствие, който, ако не съществуваше, щяхме да се заличим като хора и нация.

Всъщност Димитрина ни учи на това, че времето е едно, както и човешкият живот е един... Бял лист... Какво ще напишем на него зависи в крайна сметка от нас...

Тя е актриса, изиграла вълнуващи роли, които ще останат в съкровищницата на театъра и киното. Но и сърцата жена, готова да откликне на всяка болка. Каквито са били всички жени в рода й. Толкова възвишена и земна едновременно!

„Човек живее между небето и земята“, размишлява Димитрина в последните епизоди от житейския спектакъл, наведена в градината над „мамините цветя“, близо до своята „Фудзияма“ — връх Паскал край Пирдоп...

„Това е един смисъл... Преди да разбере какво има там, горе, човек се занимава с тази вечност — земята...“. Говори Димитрина, докато прекопава и плеви лехите с домати, краставици, магданоз, моркови, тиквички, ягоди....

„Когато тръгнеш да постигаш нещо, ти си избрал средствата, с които да се бориш за него, т.е. то определя начина ти на живот. И когато си наясно, че с тия средства до тук можеш да стигнеш, а то не е малко, това ти носи удовлетворение“, разсъждава още Димитрина.

Седнала на верандата пред бащината къща, тя продължава разказа за дългата история на своя път, който продължава нагоре по стръмното...

Пред нас е разлистената и разцъфтяла градина с разноцветни лалета, зюмбюл и жълт нарцис. От едната страна на входната врата е цъфнал в жълто храст, от другата — люляк в лилаво.

Пред нас е и улицата, която носи името на дядо й — Димитър Савов. По нея преминават хора, спират се, поглеждат през оградата към жената вътре, поздравяват. Наблизо е гимназията и покрай къщата на път за нея минават всеки ден и много млади хора. Димитрина е доволна да ги вижда.

Някои от пирдопчани идват специално, други търсят просто повод да я заговорят. Това е тяхната Дина — Майка Кураж от Пирдоп!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух