напред назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Димитър Савов и началото на изпитанията


Един от хората с дял в историята на Пирдоп е дядото на Димитрина Димитър Савов. Тя не го помни, живяла е само четири месеца преди той да почине. Знае всичко за него от разказите на родителите си. От старите фотографии ни гледа красив, интелигентен и напет мъж с огнен поглед и задължителните за времето мустаци, в униформа на жандармерист от Белградската жандармерия и на опълченец с пет от осемте медала на гърдите.

Както разказва неговият син Симеон Савов, той е преминал през най-важните събития на България, в които е взел дейно участие. Бил е опълченец в Руско-Турската освободителна война и участник в боевете на Шипка. След Освобождението е кмет на Пирдоп — първият кмет на освободена България в продължение на четири години и половина. Като такъв той е и участник в Учредителното народно събрание за изработване на Конституцията на Княжество България, приета на 10 февруари 1879 г. Табло с портретите на народните представители от това събитие още стои на стената в къщата на Савови в Пирдоп. В музея на Петко и Пенчо Славейкови в София го има същото табло с оригиналните подписи на представителите, подписали приетата от тях Търновска конституция. Там личи и подписът на Димитър Савов.

През 1891 г. той става жертва на едно страшно политическо събитие. Тогава започват големите изпитания за духа на фамилия Савови, за които разказва и Симеон Савов в книгата си „Под открито небе“.

На 15 май е убит министърът на финансите Христо Белчев — в градската градина, когато се движел с министър-председателя Стефан Стамболов. По това време Димитър Савов е смотрител /надзирател/ в Софийския окръжен затвор при църквата „Свети Седмочисленици“. Там са затворени Петко Каравелов и някои други политически дейци, които Савов познава добре от Учредителното събрание във Велико Търново.

Образува се дело, известно под името „За убийството на министър Белчев“, но убийците не са били посочени. Савов е арестуван като заподозрян в съучастие. В постановлението на съдебния следовател е записано, че Савов е улеснявал кореспонденцията между затворниците в „Черната джамия“ и съзаклятниците. Това обаче не е доказано. Със страшни побои и изтезания са го карали да каже, че помощник-прокурорът Лука Деянов е гулял в затвора с осъдените затворници по делото на майор Паница. Савов не се съгласил, защото такова нещо не е имало.

В продължение на 14 месеца той е бит и изтезаван, понякога по два пъти на ден. На самия Великден пак са го подложили на разпит и жесток побой. В протокола на разпита е записано, че едва изправил се на нозе от побоя, той се обърнал към пристава Маринов с думите: „Аз съм опълченец от Освободителната война 1877-1878 г. Бих се храбро за освобождението на България както на Шипка, така и при Шейново. И затова имам награда от русите — сребърен георгиевски кръст за храброст. А тези побоища, на които ме подлагате тук всеки ден и ми отнеха здравето, считам като награда от освободените братя българи.“

Това са били гордите му думи. Повече не могъл да каже, защото повторно бил съборен на земята и бит жестоко.

През 1895 г. била назначена комисия, която да разследва злодеянията, извършени във връзка с делото по убийството на министър Белчев. Архивите пазят собственоръчно написано от Димитър Савов заявление за проверка. Не е известен резултатът от работата на тази комисия.

Димитър Савов е от тези честни и самоотвержени български възрожденци, които едва ли ще се повторят, ако има второ Възраждане. Той обаче живял до края на живота си без работа и средства, с разклатено здраве в мизерия с пенсия от около 30 лева, която му отпуснали като опълченец. Размерът на пенсията е зависел от броя на останалите живи опълченци в България, за които се отпускал определен кредит. Семейството се издържало много трудно с малкото земя и добитъка, които имало.

Съдбата на Димитър Савов — опълченец, патриот, бил се за свободата на България, народен представител е първият голям житейски урок за фамилията и за Димитрина.

И началото на един път на изпитание и голяма устойчивост. Живот без привилегии.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух