напред назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Уроците


Димитрина не е живяла с привилегии. Възпитанието й не е такова. А и миналото на родителите й, нарочени от новото социалистическо управление, е основание да изпита много огорчения.

Както разказах, дядо й Димитър Савов е бил опълченец, народен представител в партията на либералите с Петко Каравелов. Той е бил смотрител (надзирател) в Централния затвор в София, когато е набеден и година и половина е изтезаван със свои съпартийци в Черната джамия по време на Стамболовия режим след убийството на финансовия министър Белчев.

И Димитрина получава страшния урок, че един опълченец с толкова медали за храброст на Шипка, участник преди това в Сръбско-турската война в Белград, участвал в борбите за църковна независимост в Истанбул, народен представител и участник в учредителното заседание за Велико народно събрание и приемането на Конституцията, първи кмет на Пирдоп, само няколко години след Освобождението — през 1892 година е пребит невинен и въдворен в родния град да се разписва всеки ден в полицията, без да има право да заема някаква длъжност.

Когато в библиотеката „Кирил и Методий“ в София открила неговото пенсионно дело със 108 документи за пенсионирането, получила нови големи уроци. Казала си: „Щом ние, българите, имаме такова мислене, че един човек, готов да даде живота си за най—голямото нещо — свободата на България, трябва всеки ден да се разписва, то какво съм аз, неговата внучка?…“

„Щом майка й е била в концлагер, то какъв ли е баща й?“, казал мастит театрален директор. Бащата на Димитрина Симеон Савов е демократ и се е ползвал с голямо влияние в цялата околия. Когато през 1948 г. отнели адвокатските му права, Димитрина учела право, но си казала: „Какъв юрист бих могла да бъда аз, щом като българският съд се лишава от юрист като баща ми? Значи — не може да има правосъдие!“

Обвинението срещу него било, че жена му е враг и че той е против бригадирското движение. А по това време и трите му деца били на бригада за строителство на национални обекти.

Смятали Савов за опасен човек. Просто защото имал голям авторитет сред хората в околията. Когато идвали да преговарят с него след 9 септември 1944-та, му казвали: „Накъдето тръгнеш ти, след теб ще тръгнат и хората, ти ще идеш при земеделците.“ Той отговарял: „Никъде няма да отида. Аз съм бил демократ и съм стигнал до извода, че идеализъм има само у младите хора. Човек стигне ли до 30 години, започва да търси корист. Хората правят кариера в политиката. И затова съм казал на моите деца, тъй като знам много добре какъв е политическият живот в България — с политика никога да не се занимават.“

И не направил нищо, за да се хареса. Девет години чукал камъни наравно с циганите и карал дърва с магарето, за да осигурява средства и да могат да се изучат децата му.

Циганите се възмущавали: „Бай Симеоне, докъде я докарахме, циганин да чука камъни, та да яде.“ А не виждат, че адвокатът също чука камъни. Но тяхната логика е, че те трябва да просят, а някой наготово да им даде хляба.

Невена и Димитрина са приети за студентки преди 1948 г. Не ги изключват, въпреки че имало такива указания. Но оставят Симеон Савов без работа и да изучи децата си с големи усилия и изпитания на издържливостта. Когато момичетата се дипломирали, не им дали веднага работа. И след това не била лесно да се реализират. Невена била химик, но не получила желаната от нея научна работа. (Брат им Саво е електроинженер).

„Има нещо много свято в това да изучиш децата си с цената на всичко“, вълнува се Димитрина. „Никога не сме имали много пари. Но и татко никога не е насаждал у нас мисълта, че трябва да забогатяваме.“

И тъкмо вече мисли, че нещата са добре потръгнали и пак плесница: „Какво, ти да не мислиш, че те считаме за наш човек? Ти трябва да си знаеш мястото!... Нямаш софийско жителство.“ Хайде — за 24 часа в Русе. После — Пловдив. От Пловдив — пак в София. И пак — урок. Пенсионират я на рождената й дата. И така — за пореден път: „Знай си мястото!“

Но може би точно това „Знай си мястото!“ те кара да не искаш към нищо да се приспособяваш! Защото става дума за твоята вътрешна свобода.

Да отстояваш онова, за което живееш! Такъв е урокът от баща й.

Казва още, че на проф. Георги Стаматов дължи това, че е актриса. „Беше открит, безкрайно почтен човек, с голяма ерудиция! Беше световна величина! А го осъдиха, уволниха го от театъра, отнеха всичките му звания, оставиха го без работа. Казах си: „Щом българският театър може без такава фигура, то каква актриса ще бъда аз тогава — начинаещата?“

И когато нея я уволнявали от театрите, тя получавала всеки път урока: „Знай своето място!“ И викала на помощ сравнителния метод. За да може да понесе покрусата и да има сили да тръгне. Казвала си: „Може да има и други пътища, но аз съм избрала този…“

А сега казва: „Уроците са голямо нещо!…Дори мисля, че много съм постигнала със средствата, които сама съм избрала!“

Години наред чувала на първомайски и деветосептемврийски митинги и манифестации: „…това, което мислят симеонсавовци — да върнат колелото на историята назад, никога няма да стане!…“ Години наред носила тази несправедлива присъда.

„Въпреки че си даваш сметка, че на този толкова му е мисленето, възможностите му са толкова, болно е! Бяха много изобретателни — гледаха да те уязвят в най-скъпото, което имаш — честното ти име. И не можеш да тръгнеш срещу тях с техните средства — това сам не можеш да си го позволиш! Но винаги съм повтаряла: политиката трябва да се прави от хора, които разбират и могат, а не от хора „засегнати“. Последното не е достатъчно без другите условия — да разбираш и да можеш!“

 


напред горе назад Обратно към: [Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух