напред назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Първа сцена и роля


Цветана и Методи завършили ВИТИЗ и ги повикали за разпределение. Пожелали Бургас.

Това бил първият им контакт с морето. Младата жена застанала на парапета до Казиното в Морската градина пред морската шир и усетила "кръглата форма на земята" с всичките си сетива.

В театъра ги приели повече от радушно. Директорът Стефан Добрев ги посрещнал с надежда. Стефка Попиванова – драматургът на театъра – приютила Цветана и Лили Апостолова на един дюшек в своята стая в дома на родителите на Георги Калоянчев – леля Руска и бай Тодор. Те ги хранели с гювеч и пържена риба в изобилие. После, докато се освободи квартира, настанили актрисите в една от гримьорните в театъра. Двете готвели и за себе си, и за Петьо Пейков и Методи Андонов. Обещаната квартира все се бавела и един ден Лили Апостолова отсякла:

– Докато се стараем да не омирисваме театъра с нашите манджи, няма да ни устроят.

И започнали двете да готвят едни ароматни яхнии, едни пърженици. Така скоро се решил и жилищният им проблем – стая за Цветана и Лили и друга – за Петьо и Методи.

Театралният сезон се открил с "Щастие" на Орлин Василев, постановка на Желчо Мандаджиев.

Цветана играела Невена в Пролога, а после – дъщерята Ирина. Невена с трима съученици търсели зелената детелина на щастието по поляната – неравен терен, застлан с килим, който трябвало да имитира трева. Обаче на генералната репетиция с публика килимът бил заменен с нов кожен под. Обувките на Цветана били също нови с лъскави подметки от гьон. Още при излизането на сцената двата й крака тръгнали в различни посоки и първата й среща с публиката била повече от стремителна.

До края на пролога тя не можела да мисли за реплики и мизансцен, едничката й грижа била как да се задържи права. Другите трима търсачи на щастието – Никола Маринов, Янко Чернев и Никола Дачев лазели през цялото време, бършели потни чела, а те се боядисвали в зелено. В главата на Цветана се загнездила мисълта, че тримата приличат на гущери.

Дочакали падането на завесата и Цветана буквално връхлетяла върху директора: "Добрев!" А той се опитвал да успокои духовете: "Спокойно, спокойно, всичко мина, мина добре!"

Публиката аплодирала. Театралният дух на бургаската публика в тези години бил безспорен и забележителен.

 


напред горе назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух