напред назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Сатирата


Въпреки славата от малкия екран, акълът на Цветана бил все в театъра. И само след една година приключила с кариерата си на телевизионна говорителка.

През 1961 година тя вече е на сцената на Сатиричния театър, на която остава до пенсионирането си.

Партнира си с добилите голяма слава Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Константин Коцев и други народни любимци.

Петър Слабаков също е за известен период в трупата на Сатирата. Театралната мафия, за която Цветана разказва, се погрижила този популярен от киното и харесван от публиката актьор никога да не получи роля в Сатирата. Като не играе, отива в киното. А, я тогава да му дадем роля в театъра. И му дават – ролята на Лъва. Въпреки своенравния си характер, Слабака приел тази роля. И като Лъв пак спечелил публиката.

Методи Андонов бил режисьорът, осъществил едни от най-успешните постановки в 50-годишната история на този театър. На представленията на "Суматоха" по Йордан Радичков, поставена от него, театърът буквално се взривявал. Определят постановката като много българска, с традиционен дух и модерно мислене едновременно. Прогонили го, защото не могли да го командват, твърди Цветана.

Обикновено възходът на един театрален експеримент трае три години, колкото е и в Бургас. В София, благодарение на Методи Андонов, Желчо Мандаджиев и няколко други режисьори, възходът е 10 години.

След това Методи си "вземал шапката", напуснал Сатирата и поел пътя на кинорежисьор – "Бялата стая", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Козият рог", "Голямата скука"...

 


напред горе назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух