напред назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]



Равносметката


Правейки своята Равносметка, Цветана без колебание поставя на първо място сред ценностите в своя живот децата си, след тях в скалата идва ред на работата, приятелите, семейството и чак тогава – здравето. Макар да знае, че то е безценно и е крайно необходимо за нея! За да има всичко това, тя казва от висотата на своя поглед, че е необходим първо успех на страната, мир по света и здраве за природата...

И не спира да се притеснява – за планетата, света, природата, България. Дори за тази книга. Макар да казва, че и да не доживее до премиерата й и 50-годишнината на Сатиричния театър, тя вече си е свършила работата!...

А когато я питам как вижда бъдещето – на театъра, киното, България, на децата си, приятелите и своето, тя отговаря, че се надява да е много по-добро! Категорична е, че надеждата й за това ще умре последна!

Много се надява не мафия да ръководи театъра и живота ни. Защото и днес все още тя си има своите институции. И днес тя се сдобива с пари, имоти и слава за сметка на народа. Организация за правене на кариера, пари и добиване на популярност. Организация за получаване на роли и постове във всички сфери, чрез отстраняване на кадърните хора. Мафията ощетява не само изкуството, а живота като цяло.

Това, което е ставало в Сатиричния театър, е било огледало на ставалото в държавата и обществото. Слава Богу, че въпреки тази атмосфера – доноси, удари под кръста – актьори са израствали, режисьори – също, имало е култови пиеси и постановки, а публиката е печелела най-много от това.

Цветана е категорична, че на тези години не би искала отново да е на сцената. Тя не понася, когато актьори, от които преди тя и публиката са се възхищавали, сега будят съжаление. Тя лично не би допуснала това. Но признава, че театърът й липсва като присъствие. Страхува се единствено от това, което ще види вече като зрител.

Надява се тези, които прочетат книгата й със спомени, да не я съдят за злонамереност. Това е просто нейната гледна точка. Това е нейната истина, зад която тя застава с цялата си личност.

За Цветана и най-грозната истина е по-добра от най-красивата лъжа. Ако живеем с лъжата, няма да се научим да я преодоляваме, смята тя.

И не иска да се чувства жертва. Когато човек се примирява с положението си на жертва, той се обезличава.

А когато става въпрос за живот, отдаден на театъра и хората, тя цитира думите на режисьора Желчо Мандаджиев от едно честване на випуск 1950-55 г.: "Поздравявам артистите от всички театри, които са работили всеотдайно за изкуството ТЕАТЪР, а не за своята слава!"

Цветана е посочила в един от тефтерите си много имена на артисти, работили всеотдайно за изкуството. От списъка с имената им, виждам, че всъщност те са били мнозинството! Александра Игнатиева, Ани Дамянова, Божидар Лечев, Василка Чиликова, Весела Благоева, Веселин Павлов, Димитър Георгиев, Ева Шаркова, Жени Филипова, Иван Обретенов, Иван Цветарски, Ицко Финци, Илия Добрев, Климент Денчев, Лили Апостолова, Людмила Захариева, Красимира Казанджиева, Латинка Петрова, Людмила Краева, Мария Статулова, Татяна Лолова, Саркиз Мухибян, Симеон Викторов, Стойно Добрев, Хиндо Касимов, Цветана Платиканова...

Със Сатиричния театър Цветана свързва своя живот – 30 години работа, взаимоотношения, емоции. Иска да я запомнят такава, каквато е била винаги – с всичките й достойнства и недостатъци на човек, жена и актриса. Но никога – за сметка на другите.

 


напред горе назад Обратно към: [Полковникът - гълъб][Румяна Емануилиду][СЛОВОТО]

 

© Румяна Емануилиду. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух