![]() ![]() МечтаМечтая да умра късно в есента, когато през прозорците няма да се виждат никакви листя.
За да са в синхрон природата и заминаването на моята душа за някъде отвъд света.
Не мога да заспя. Къде ми е сънят? Спомените ми изграждат клада. Как искам да ги изгоря!
Но дали от тази пепел ще се преродя? Все още се надявам. Има време да умра.
Не е дошло късното на есента. Дано да те докосна дотогава, за да има смисъл животът, който ще оставя.
Калински 2000 г.
![]() ![]() ![]()
© Калина Чепандова. Всички права запазени! |