Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

Мечтая да умра късно в есента,

когато през прозорците

няма да се виждат

никакви листя.

За да са в синхрон

природата и заминаването

на моята душа

за някъде отвъд света.

Не мога да заспя.

Къде ми е сънят?

Спомените ми изграждат клада.

Как искам да ги изгоря!

Но дали от тази пепел

ще се преродя?

Все още се надявам.

Има време да умра.

Не е дошло късното на есента.

Дано да те докосна дотогава,

за да има смисъл животът,

който ще оставя.

Калински 2000 г.

Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

© Калина Чепандова. Всички права запазени!