![]() ![]() Нощемизчезва плътността на времето и аз се спущам, спущам във съня...
разливам се във собствената си вселена, необятно ми е... и само´
и са´мо нечие докосване ме очертава сутрин...
обратно в силуета на деня...
![]() ![]() ![]()
© Павлина Каналиева. Всички права запазени!
|