напред назад Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]



Нощем


изчезва плътността на

времето

и аз се спущам,

спущам във

съня...

 

разливам се

във собствената си

вселена,

необятно ми е...

и само´

 

и са´мо нечие докосване

ме очертава

сутрин...

 

обратно

в силуета на деня...

 


напред горе назад Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

 

© Павлина Каналиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух