Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

изчезва плътността на

времето

и аз се спущам,

спущам във

съня...

разливам се

във собствената си

вселена,

необятно ми е...

и само´

и са´мо нечие докосване

ме очертава

сутрин...

обратно

в силуета на деня...

Обратно към: [Оживено][Павлина Каналиева][СЛОВОТО]

© Павлина Каналиева. Всички права запазени!